Резюмето може да се използва като задача за проверка на разбирането при четене, както и за проверка на уменията за съставяне на самостоятелен писмен текст (който демострира лексикални и граматични знания при чуждоезиковото обучение). Резюмирането е задача с висока степен на обективност, поради изискването за перифразиране и парафразиране на текста, и ако се подбират текстове с еднозначни и ясно описани идеи, резюмето може да послужи като начин за проверка на комплекс от езикови умения.

Резюмето представлява монолитен текст, в който уводът не се отделя в самостоятелен абзац, тъй като той е сведен то посочване на автора и произведението. В случай обаче, че се резюмира по-дълъг текст (научна статия или книга) възможно е да се обособят отделни абзаци за представяне на автора и произведението и за отделните глави/части на текста.

Извличане на съдържанието и/или особените белези на резюмираното произведение или части от него.

В контекста на резюмирането се има предвид "комуникационна анотация" или "оценъчна анотация"

описателно предаване на чужд текст, обикновено с повече думи. Преразказ, подражателно предаване.

Предаване на чужд текст с други думи.

Основна характеристика на резюмето; тъй като резюмето като тип текст цели да спести на читателя усилията и времето да се запознае самостоятелно с резюмираното произведение, текстът на резюмето се характеризира с особена стегнатост и краткост. Необходимо е да се подбират формулироввки, които съдържат в себе си много информация, без да се разпростират в сложни и многословни конструкции. Пример: "... тъй като не се произвежда голямо количество продукция" може да се резюмира като: "... поради ниска продуктивност"

Резюмето е съкратено писмено изложение на съдържанието и основните идеи изказани в по-обширно произведение (статия, книга, филм и др.) Основни характеристики на резюмето са: - обективност - липса на лично мнение изказано от автора на резюмето; - чести препратки към заглавието и автора на резюмираното произведение; - ограничено използване на цитати - конкретни формулировки взаимствани без промяна от автора на резюмираното произведение; - парафраза - авторът на резюмето използва свои собствени формулировки; - кратък, кондензиран изказ; - изчерпателност - всички основни и значими моменти в резюмираното произведение са опоменати в резюмето; - логическа подредба на изложението; - кохерентност и кохезия на текста на резюмето; - липса на заключение;

Желателно е да се подбира лексика с висока степен на полисемия, за да се постигне краткост на изказа, благодарение на ефективното утилизиране на многозначни термини; За препоръчване е специализирана лексика, присъща за стила на резюмираното произведение; За да се избегне оценъчния елемент при предаването на мненията и твърденията на резюмирания текст, понякога е препоръчително да се използват специфични, конкретни и еднозначни лексеми;

Тези методи са препоръчителни и могат да се използват за подобряването на техниката на резюмиране и съкращаване на процеса; - преглед на и обогатяване на набора от кохезионни средства; - анотиране на абзаците на отделни лисове/карти/листчета за бележки (препоръчително малки, за да напомнят за необходимостта от краткост на изказа), които авторът на резюмето може да преподрежда без да губи време за преписване на текста на черновата, за да провери ефекта на различните начини на подреждане; ефективно използване на автоматичен редактор при съставянето на трета чернова, за да се избегнат печатни, правописни и синтактични грешеки;

При четенето на резюмираното произведение, авторът може да направи извод/оценка за изложеното мнение, твърдение в дадена част на резюмираното произведение. При резюмирането е добре да се изложи значимата информация от пасажа, определена чрез оценъчната анотация, без обаче да се изразява мнението на автора на резюмето за художествената/научната ѝ стойност.

Изброените етапи, макар и с препоръчителен характер, са от особено значение за успешното резюмиране на даден текст: 1. Определяне на целта на резюмирането (дали резюмето се съставя, за да послужи като референтен материал в друг академичен текст, за да докаже на читателя, че авторът на резюмето разбира в дълбочина резюмираното произведение, или резюмето трябва да послужи като източник на информация за резюмираното произведение за читател/слушател в друг (не академичен) контекст). 2. Аналитичен повърхностен прочит на текста: 2.1. анализ на заглавието, анализ а информацията за автора на произведението; 2.2 преглед на началните изречения на всеки абзац, които - по правило - представят темата на абзаца в съкратен вид; 2.3. съставяне на общо впечатление за изказаните мнения/идеи в прозведението; 2.4. определяне на жанра; 2.5. съставяне на извод за стила и художествената/научната стойност на текста/произведението; 3. Задълбочен прочит с анализ и парафразиране на основната идея на всеки абзац (анотиране); 4. Задълбочен прочит с цел идентифициране на формулировките, които трябва да се цитират, а не перифразират; 5. Съставяне на първа чернова в която перифразираните основни идеи на всеки абзац се подреждат така, че да отразяват общата логика на произведението; 6. Съставяне на втора чернова, в която анотираните и подредени идеи се свързват с помощтта на кохерентни и кохезионни средства; 7. Преглед на втората чернова, при която се елиминират ненужните подробности и примери; 8. Съставвяне на трета чернова, резултат на прегледа на втората; 9. Преглед на третата чернова за правопис, граматика и стил; 10. Съставяне на крайния вариант на резюмето, в който сложните изречения от третата чернова се съкращават без да се загубва смисъла, а простите изречения се обединяват в сложни с подходящи синтактични средства.

Изчерпателността на резюмето се изразява в опоменаване на всички важни идеи, теми и мнения, изказани от автора на резюмирания текст/произведение.

За разлика от другите типове текст, резюмето е лишено от конвенционалната смислова рамка (увод, изложение, заключение). Уводът е сведен обикновено до опоменаване на автора и заглавието на резюмираното произведение; изложението е лишено от своя структура и следва структурата на авторовия текст, а заключението отсъства, т.к. в заключението се представя мнението/оценката на автора, а в случая с резюмето, авторът не може да изразява мнение относно фактите и твърденията в резюмирания текст.

В резюмето цитатите се използват когато конкретна формулировка в резюмираното произведение не може да бъде перифразирана или парафразирана без да се промени смисъла или да се измести фокуса и смисловата натовареност на фразата.

Препратките в резюмето представляват опоменаване на автора и заглавието на резюмирания текст. Необходимостта от препратките се обуславя от изискването за обективност, т.е. те показват че твърдението, в което се съдържат принадлежи на автора на резюмираното произведение, а не на автора на резюмето.

Логическа подредба на частите на текста, която гарантира разбираемостта му. Чрез подреждането на съставните елементи на текста може да се постигне и дадено внушение, примерно за важността на определена смислова единица или за определени причинно следствени връзки между изложените факти и идеи. Кохезията може да се подпомогне чрез определени лексеми, които сигнализират мястото на определен елемет в общ списък (напр. "Първо..., Второ..., Трето... и т.н.), маркират причинно следствени връзки между елементите на текста (напр. "От това следва че...) или въвеждат пример за обсъждания факт/обсъжданото твърдение (напр. "Например...", "Като пример може да се посочи...")

Сммислови и лексикални връзки между отделните части на текста, чрез които се осигурява цялостта му. Кохерентността се осигурява чрез употребата на редица средства като: - синонимна замяна; - употреба на референтни местоимения, смисловоопределящи съюзи и др. части на речта подсказващи характера на връзката между ключовите думи; - парафраза;

Целата на резюмето е да се изложат накратко фактите идеите и мненията изложени в по-дълго произведение. Обикновено резюмето се пише, при необходимост да се реферира (в по-дълъг академичен текст) резюмираното произведение и да се спести на читателя на академичния текст необходимостта да се запознава самостоятелно, в детайли с резюмираното произведение. Резюмето може да се използва и като задача в академичен контекст, чрез която да се оцени умението за задълбочено четене. В социалния и личния живот, неофициалното (често устно) резюмиране служи за запознаване на читателя/слушателя с произведение, с което той няма възможност/необходимост да се запознае задълбочено и самостоятелно.

Обективността при писането на резюме се изразява с въздържание от страна на автора да излага или загатва собственото си мнение относно самото резюмирано произведение или идеите/фактите изложени в него.